Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман
На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... „Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ. Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?... Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? - Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата. Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? - Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов... - „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това... И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“. Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?... - Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка. Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? - Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази.
|
|
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
|
На бюрото
„Песента на творенията“ като поезия на природата… но дали успяваме да я чуем днес
Франческо от Асизи (Франческо ди Пиетро ди Бернароне) е един от най-влиятелните светци в историята на Италия. Той е роден около 1181-1182 г. и е известен не само с религиозната си дейност, но и с поетичния си талант. Неговото произведение "Песента на твореният ...
Добрина Маркова
|
Седмокласници в Нови пазар с интерактивна викторина за поезията, какво научиха?
Добрина Маркова
|
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Ариана, Федерика, Симона… и този град, който все ги изхвърля
На 12 февруари излезе третата книга на Джулия Фаци (Giulia Fazzi), озаглавена "Момичетата си тръгнаха" (Le ragazze sono andate via), публикувана от "Мондадори" (Mondadori) през 2026 година. Това е роман на развитие, който комбинира художествена измислица с реа ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Библиотека „Родина“ се връща обновена: 166 години културно наследство и ново начало
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
Ангелина Липчева
|
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джованни (Giovanni), открива обява за работа като механик в Африка и решава да се отправи на приключение в Конго, където се свързва с местна жена. От тях се ражда дъ ...
|
Златното мастило
„Променяйки младежките нагласи стъпка по стъпка“ – как клубът „Умения за живот“ вдъхновява новото поколение
Валери Генков
|
|
17:57 ч. / 06.06.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5577 |
|
На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония...
„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.
Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...
Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже?
- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.
Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират.
Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество?
- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета.
Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...
- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...
И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.
Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно.
Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...
- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки.
Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател.
Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.
Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата?
- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
България на Международния панаир на книгата в Лондон – подкрепа от министър Тодоров и президент Йотова
Министърът на културата Найден Тодоров и президентът Илияна Йотова изразиха подкрепа за българското присъствие на Международния панаир на книгата в Лондон, подчертавайки важността на културния диалог и популяризирането на българската литература. Според тях, ...
|
Избрано
Гаетано Апезо и Викторио в търсене на Пернатия змей
В книгата "Мезоамерика. По следите на Пернатия змей" Гаетано Апезо ни въвежда в приключенския свят на пътуването с раница на гърба, малко удобни дрехи и много километри за изминаване. Въпреки игривия тон, пътуването е добре организирано, с ясни етапи на ...
|
Изложба разкрива уникалността на ръкописите на велики личности
|
Ако сте поропуснали
Министър Найден Тодоров поема ангажимент за финансово стабилизиране на читалищата и библиотеките
Министърът на културата Найден Тодоров обяви възобновяването на диалога с читалищната и библиотечната общност, след дълга пауза от 2020 година. На среща с представители на неформалната група „Будни читалища“, Тодоров пое ангажимент да свика ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |