Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман
На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... „Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ. Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?... Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? - Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата. Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? - Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов... - „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това... И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“. Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?... - Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка. Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? - Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази.
|
![]()
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
В света съществуват два типа читатели: тези, които се отнасят към книгите с манична грижа и за които сгъването на ъгъл на страница е истинска ерес, и тези, които обичат да правят бележки в любимите си томове. Вероятно първите никога няма да заемат книги на вто ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Мозайка от миналото на Стара Загора – нови истории и любопитни факти за града
Премиерата на второто допълнено издание на сборника „Мозайка от миналото на Стара Загора“ с автори Светла Димитрова и Снежана Маринова ще се състои на 14 октомври във фоайето на втория етаж на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий& ...
Добрина Маркова
|
![]()
Как Съюзът загуби войната за паметта
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
От Средновековието до днес – духовната мисия на богомилите
Новата книга на българската писателка Румяна Халачева „Богомилският кръст“ ще бъде представена на 6 октомври в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Това събитие е част от богатата програма с литературни инициативи, о ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Българските млади разказвачи и техните приказки
Столичната община обяви началото на четиринадесетия национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“, който ще бъде отворен за участници до 20 ноември 2025 година. Този конкурс е една от най-значимите платформи за стимулиране ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Катедра „Чуждоезиково обучение“ към Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов продължава да утвърждава своята значима роля в развитието на чуждоезиковото образование и многоезичието в България и региона. В рамките на петата поредна ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
|
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като част от тях представляват монографичните студии „Крум Дамянов“ и „Христо Нейков“, които са част от проекта на фонда & ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Джанлука Биджо разкрива човечността зад решетките
Ангелина Липчева
|
17:57 ч. / 06.06.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5577 |
![]() |
На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония...
„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.
Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...
Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже?
- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.
Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират.
Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество?
- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета.
Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...
- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...
И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.
Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно.
Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...
- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки.
Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател.
Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.
Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата?
- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Българската драматургия на международната сцена: премиера на "Асансьорът" в Италия и Кипър
Пиесата Асансьорът на русенската авторка Иглика Пеева, която вече е преведена на италиански и гръцки език, ще бъде представена за първи път в Италия и Кипър като част от международния проект Една пиеса две европейски премиери. Този амбициозен културен проект, ...
|
Избрано
Цветовете като оръжие срещу тъмнината на насилието в детството
Сдружение „Жените на Казанлък“ в сътрудничество с местната Общинска библиотека „Искра“ организира важен и вдъхновяващ конкурс за деца на тема „Цветове срещу насилието“. Тази инициатива е посветена на Световния ден за борба ...
|
![]()
Пловдивска одисея през обектива на четиридесет години фотографско изкуство
|
Ако сте поропуснали
Възходът на духовната палитра на Енио Калабрия в световното изкуство
Изданието „Зъбчеви. Колекцията. Енио Калабрия. Том II“ представлява значим принос към съвременното изкуствознание и културната история, като събира в себе си богатство от знания, факти и художествени ценности. Авторите проф. Аксиния Джурова и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |